Отглеждане на Синя пасифлора (Passiflora caerulea)

Отглеждане на Синя пасифлора (Passiflora caerulea)

Семейство: Страстоцветни (Passifloraceae)

Произход: Южна Америка

Обща информация: Синята пасифлора (Passiflora caerulea) е дървесна лоза с перести, дълбоко разсечени листа с 3, 5, 7 или 9 „пръста”. От всеки възел, заедно с едно листо, излиза и едно дълго и неразлконено „мустаче”, което се протяга и закрепя здраво някъде, като по този начин служи за опора. Цветовете ѝ, появяващи се от юни до октомври, са единични звездовидни, бели, със светлосини нишки в центъра. Техният размер е около 10 сантиметра в диаметър и имат слаб приятен аромат. Плодовете на синята пасифлора са яйцевидни, оранжеви на цвят, достигащи 6 сантиметра на дължина. Те не са отровни, имат сладникав вкус и спокойно могат да бъдат консумирани.

Важно: Зелените части и корените на растението са отровни!

Сортове: Синята пасифлора присъства в дълги години в градинарството и са създадени множество сортове. Някои от най-известните сред тях са:

·         ‘Chinensis’(по-бледо синя)

·        ‘Constance Elliott’– чисто бялa, силно ароматнa;

·        ‘Grandiflora’– с огромни цветове (над 20 сантиметра);

·        ‘Hartwiesiana’– чисто бяла.

Светлина: Растението е изключително светлолюбиво и е редно да му се осигури възможно най-голямото количество светлина, с което разполагате, за да може то да се развива правилно и да ви се отблагодарява за грижите със своите прекрасни цветове, колкото се може повече и по-често.

Засаждане: Този вид пасифлора е най-студоустойчивият от всички и е единственият, който може да бъде отглеждан целогодишно на открито в нашата географска ширина. Критичната температура, при която надземната част на растенията измръзва е -15°C, а коренът умира издържа на много по-ниски температури (под -20°C). По тази причина растението може да бъде спокойно отглеждано в почти всички райони на България без защита. Все пак е хубаво да изберете такова място, което е закътано, по възможност с южно или западно изложение. Имайте в предвид, че за един сезон това цвете може да стане над 6 метра на дължина, така че трябва да му осигурите достатъчно пространство.

Тези, които нямат двор, не бива да се плашат, всички други видове от това невероятно растение се отглеждат в саксии и тази също не прави изключение на това правило. Като начало ще ви трябва една саксия с добре дрениран субстрат, поне два пръста по-широка от тази, в която сте получили растението, като постепенно го прехвърляте в по-голяма.

Поливане: Растението е влаголюбиво и има силно развита коренова система, затова през пролетно-есенния период ще се наложи да поливате почти ежедневно.

Торене: Хубаво е, през пролетно-есенния период веднъж на 7-10 дена пасифлората да бъде подхранвана с редуващи се комбиниран тор и такъв с увеличено съдържание на калий, който подпомага цъфтежа.

Грижи (общи): Пролетта след измръзване на надземната част се появяват множество леторасти от корена, като е хубаво да се оставят най-много 3-4 от най-силните и големи сред тях, защото така всичките хранителни вещества ще отиват към тях и ще растат много бързо. Ако листната маса не е измръзнала, е хубаво, стъблата да бъдат подрязани на около 50 сантиметра над земята. По този начин се стимулира растежа и разклоняването. Най-добре е, ако резитбата и / или разреждането на издънките да се извърши края на месец март, за да няма повече опасност от застудявания и слани. Ако спазвате изискванията за поливане и светлина, почти цяла година ще се радвате на една страхотна, изпълнена с бяло-сини цветове и оранжеви плодове, стена.

Грижи през зимата: Както по-горе споменах, видът е абсолютно студоустойчив и може да зимува безпроблемно в почти всички части на България. В северните части е хубаво мястото около корена да се засипе с листа и / или почва на корена, за да се предотврати евентуално измръзване. Ако растението се отглежда в саксия, е хубаво да се подрежат поне половината от неговите клони и да бъде поставено в неотопляемо помещение с минимални поливки, за да се предотврати изгниване на кореновата система. Възможно е растението да остане изцяло без листа, но това не бива да ви притеснява. Напролет тя отново ще изкара леторасти от основата.

Размножаване: Синята пасифлора се размножава изключително лесно както чрез резници, взети есента или пролетта, така и чрез семена. Като най-хубавото време за сеене на семена е, естествено, пролетта.

Болести и вредители: Пасифлората е доста кораво растения и бива рядко нападано от вредители и заболявания. Най-често срещаните вредители са паяжинообразуващият акар, трипсите, листните, щитоносните и памуковите въшки. При наличие на проблем занесете няколко засегнати листа в агроаптека, където ще ви кажат как да процедирате. 

Сходни етикети